не знаеш как стана нали
онова притворено съндъче от което се спусна здрачът
откъде се появи?
искам да се насоча към ръба на гривните си
през толкова пясъчни часовници минах
и всичките ги гледах от балкона си
описвах капките разноцветни
от прашец на пеперуди сбрани
подреждах ги като томове книги
по азбучен ред
всяка буква натоварих
с багажа на някое смислено око
ОТВОРЕНО
предоставящо моята участ
забравям сякаш
че реката няма цвят
че морето е вълни
чак докъдето погледа ти стига
и да се гмурнеш сред камъните
да стъпваш по скали
никога няма във себе си дъги
има само усилие
на всичките мускули
безпаметно изкачване
по плоскостта на хартията
в която се опитваш да засъхнеш
научих се дори да пускам телевизора
и забравих как
се разтеглямм като ластик
през всичките улици на града се увивам
под вечерните лампи
и зная за живота на пеперудите
полудели по някаква светлина
блъскащи се в стъклена преграда
за някое царство на безумието
протягам ръка
към едно забравено движение
танцът в кръг
около една твоя собствена ос
който от топка се излива
и се влива пак в стълба около главата ти
безпомощна стълба
по средата площад
безпомощна ръка по паваж
изскубани пръсти
подредени като колчета около дърво
дървото съм аз
посадени цветя
запалете ги като свещи
а после изгорете дървото
ритуално
преливане от един съд в друг
а после ме съдят моите собствени корици
залепили са помежду си изпомачкани страници
от предишните ми прераждания
в изгрева и залеза
и борбата между тях по въздуха
неспокойна съм като дим
не намирам прозрачността си
за части от секундата сплескани до безкраен миг
и точно в тия снимки на кръговете
около ръцете и краката на момичето
което ще си представям
ВИНАГИ запалило цигара на прага си
настръхнало от вятъра
точно в тази снимка
на огъващите се храсти около облаците
там някъде ще бъде онова въже на усилието
на болезненото дращене по листа
на химикала който няма спиране и започване
само непрекъснат стремеж
за кратко
за толкова кратко че боде под крехката кожа
и завързва възели за да не се скъса въжето
ти знаеш какво ще се случи
но нали имаме сега
и после изчезва
слънчево и ясно ще стане
но тогава няма как ТИ да ес появиш
тогава само ще се измисляш
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment