треперят ми ръцете от пространството
от потапянето
скоро ще бъда на път
какво ме преследва - туптенето на сърцето
не поправяй нищо
не задрасквай нищо
не променяй
можеш ли?

спокойствието те е завладяло като броня-пред кое?
ще скачаш ли

не можеш да го осъзнаеш
какво предстоеше в миналото
едно голямо решение ,което беше взела и се подготвяше за посрещането му
двете ръце слепени като за молитва
страх ли ти е?

защо се молиш
на страха, на него нали?
мислеше че си го оставила далече завързала за дърветата когато една оса те стресна
а се изправяше пред смъртта преди това и си вярваше
а после осата се появи и ти подскочи и крещеше
срещу една оса-представи си го
хлебарките, които се крият зад шкафовете
появяват се само на тъмно и лазят по земята, и лазят по масата, и по храната ти
само на тъмно когато никой не ги вижда
но ти искаш плътност нали?
като облак-такава плътност

тогава
тогава какво?

помниш ли онази статуя - каменната студена глава която се върти и върти все по-бързо, вечно
един чук ти е нужен за да я мразиш
и да я чупиш
знаеш че е непоклатима
че и е нужда вода за да се разтопи
и просто да изчезне,
но от страх се ражда и разцъфва злобата ти към нея
и я блъскаш ,нали

попадаш в странни лабиринти днес и вчера и другите дни подредени в редица
попадаш в странни гори и пътеки които живеят и дишат
сякаш там ще намериш нещо ,което си чакала и то те е чакало и ще се осъществи срещата ви
в онзи час
не в онзи
не в онзи другия когото пътеката е безлюдна и ти си на пейката седнала и чакаш
някое грозно и страшно препятствие
някое плашило
страх

знаеш че когато музиката спре
остави Джим
знаеш когато музиката спре
-спрете светлините
но ти си като в балон
като в мехур си разхождаш съзнанието в нея
знаеш че е безопасно
и че живееш когато си на топло сред нотите
искаш нали?
искаш да ги притежаваш
да са твои но не ги изтръгваш а само ги искаш като дете пред играчка
колко си ниско джудже, ТИ
но зная че опитваш ,наблюдавам те
когато хващаш китарата и натискаш струните
зная, че те боли
защото пръстите ти са меки
неопитни
пръстите ти са пръсти на дете
на хлапе хванало света и искащо го,
но толкова нелепо прозрачно толкова малко
зная това,
но ти натискай, продължавай

отново Той ми е в главата
след като гледах филма просто няма друго
няма друго освен цитати ,освен хора, освен притежания на друг, които се реят в моята в моята малка пространствена територия
зная че това е лошо,
но то ме пълни
иначе изтичам
пясъчен часовник съм,
а времето се е смалило

видях божествени петна в гората между боровете
видях и видях светлината накрая и въпреки че се страхувах потеглях
но спрях
"стига толкова за днес"-казах
СТИГА
ние имаме работата да спираме
защо?
не е ли жалко
друг не би го казал
друг не би мълчал така
защото няма друга секунда, в която да го каже
друг не би се изплъзвал през задния вход
през водосточната тръба
през комина,
но знаеш че има още много за извървяване
вчера те беше страх от лудостта
нима?
какво може да ти стори
вчера те беше страх да не бъдеш изнасилена?
и какво може да ми стори?

не зная всичко
права си
но какво от това
празното пространство
едната крачка
цитатите в главата ти
статуята ,която се върти
ударите на сърцето
песента в касетката
диска, всичко се върти
колелото ,гумата
и после ,и отново
и тялото в кръг
и тялото напред- назад
не само напред, напред, напред
не можеш да спреш песента ,не можеш да я върнеш ,винаги ли ще се опитваш, не можеш
няма да се върне ,просто приключва ,не можеш да я повториш ,не можеш ,не можеш
спомняш си ,но какво:
НИЩО
нищо нищо
и сега какво искаш да спреш отново нали
за утре
за следващия път
и за по-следващия нека ни остане сила
нека изключим светлините
да поспим
да починем,
защото ние не можем да се уморяваме
и ще се подчиниш на този механизъм???

но ПЕСЕНТА ПАК ЗАПОЧВА
върти се
и бавно навлиза в тревата
друга е вече
бавно навлиза между храстите
като животинче като малко сладко дете с лапички
расте
и се отпуска въргху тебеширеното пространство на съзнанието ти

знаеш че може да мълчиш
понякога го искаш
ох, колко го искаш
всъщност за какво да се говори
друг път не можеш да спреш
-за какво спорите по дяволите
всичко е правилно
дори когато се наблюдаваш отстрани просто не се вслушвай в никой от тях
не и във един само
само всичките наведнъж
просто слънцето изгрява
не е прекалено красиво
не е прекалено магично
не е прекалено ярко
просто е слънце
и просто изгрява
и просто е малко меланхолично
малко тъжно
малко весело
малко вечно
малко кратко
малко жълто
малко червено
малко изкуствено
и то е много със всичкото, нали?
просто е слънце
и просто седиш там и го гледаш пред твоя компютър
и знаеш че си пълна със празното му излъчване
защото него го няма
защото пишеш думите на някаква клавиатура
а вън е вече 11 часа,
но слънцето изгрява
някъде на друго място то изгрява все пак
нали?
хубаво е да се сетиш за това

свързани сме от слънцето
времето ни дели от всичко, така казаха
унищожи го-така казаха
не зная дали това мога да понеса
аз съм още млада
още съм дете и се чудя дали това е бъдещето на всички или миналото им
онази чистота,
но мога ли да разбирам маловажното за себе си
човешките отношения са призраци
на нещо отминаващо,
а той се опитваше да ме засяга
колко по-трудно го разбирам сега
злобата
злобата
а преди преди само няколко часа и аз и се поддавам и нарянавам най-близките
колко страхлива бях тогава
а сега сега просто трябва да кажа край