ХЕРМАН ХЕСЕ

СТЕПЕНИ

Как всеки цвят увяхва
и всеки млад на старост е обречен !
Всяка истина и всяка добродетел
със времето си прецъфтяват
и вечно те не продължават.


Сърцето трябва,
при всеки жизнен повик
да е готово за раздяла и начало ново,
за да се свърже със смелост, без печал
с обвързаности нови.

Във всяко начало
вълшебство е скрито,
което ни закриля и помага
със радост да пресичаме
пространство след пространсрво,
без привързаност, като към Родина.

Духът не иска
във вериги да ни оковава
и стеснява.
Стъпало по стъпало ни повдига
и ни разширява.
Едва привикнали с уютността
на жизнения кръг
и всичко се завърта и изчезва.
Само този, който да е на път обича
и винаги за тръгване готов е,
да избяга може
от ограничаващото ни привикване.

Дори в предсмъртния ни час
пространства нови срещу ни
се изправят !
И жизненият повик не ще престане
никога за нас,
щом в сърцата си раздялата
приемем !

ХЕРМАН ХЕСЕ