още веднъж

крадеш огризките от масата

настроена за собственото разцепление

поредното

добре, да започваме тогава:

смрачава се

оставете слънцето назад

нека се вкопчи в себе си

толкова заслепяващо ,че не можем да го видим

кой още му вярва изобщо?

лъжа - и тази дума е изтъркана

а тя поне е признание

луна - натоварена с безсмислие

и огромни дупки в небето

от лицемерно подаряване

това са белезите на времето

и не зная къде е изхода

надписите свидетелстват за преструвки (EXIT EXIT EXIT)

като имената

не зная от коя страна да черпя опита си

за да не бъде вече изчерпан преди да съм го изчерпала

за да не бъде измислен

както аз се измислям

губя се в многословието си

губя се сред огромните предмети

като къща сред огледала

всичките изкривяващи и осмиващи ме

но аз не познавам хумора

той ми е чужд

може би това е огромното ми противоречие

не зная

притискам се в сериозните си черни краски измислени

и после се осмивам надълбоко в собствената илюзия

от очаквания за някакво разрешение

сякаш е кръстословица с означения

не мислиш ли за последствията

не мислиш ли за онова отдалечаване което те преследва

или ти него очакваш в някой ъгъл

стоиш сама с часове

и се очакваш със светнали очни ябълки

предизвикваш някой и друг плач под орехова обвивка

под скелетите на хлебарките

предизвикваш мисли за смъртта

и единственото което виждаш че излита с нея е движението

само неясни словосъчетания

само неясни приказки

има няколко думи които може да кажеш

бъркаш навътре с пинсета и вадиш разводнени скупчени преструвки,

които да те направят значима

ами ако спреш

ако развалиш механизма, който те означава

ще се обезцениш

а в сегашното ти положение това ще бъде смърт

но не от онези желаните

колко ли пъти си се запитвала какво ще се случи

когато се разделите вътре и си обявите война

когато се намразите

и въпреки това предчувстваш

усещаш очертанията не са се изгубили там са си

в някои моменти се явяват призраци на бъдещо значение

това е добре

стига да не се уплашиш

да не се свиеш пред опасността на бездната

изправена до ръба на скалата

поглеждаща надолу

какво

мога да кажа

когато

говоря

и

се празня

като смачкано с пръст насекомо

по това неоново лице на компютър

претеглям се

мислите ми се хабят

търся си болката в музиката

чакам

чакам се

искам да продължа да пия

само да усетя течността в гърлото си

и всичко ще е наред

зная

само стрипчивата течност...