цвят на уиски е визията ми
привкус на лед в чаша
разтеглена вечер
сутрешна глътка сън
не съм никъде достигнала
но имам вкус на решителност
няма значение обезличаването,
което притежавам
и празните пространства преобладаващи
опростените фигури ще ми помогнат да избера
ще ме смачкат за да се раждам
тежи ми да нося олово
но няма да се завърна
не и отново
едно потракване на зъбите
чакам да налеят още бетон
в моята собствена статуя
сглобявам се
гравитацията ме дърпа
нямам посоки навън и навътре
навсякъде е изхабено
въртяща се сфера
иска своята завършеност,
за да се разбива
докога ще показвам най-лесното
крачките стават метални
трудни
отговорност
пред тържествената вечер
кога ще залезе това слънце
подготовка за илюзията на пиршеството
детайлите по масата с кървави цветя
и сините свещи
прегарящи до лилаво
залата ме очаква
червило по устните
за чашите
за вилиците
но
дългата маса е празна
никой не идва
обяд е още
искам да изтегля слънцето
а то нехайно се плиска в стъклата отвън
бездарно
размекващо
иска да забравиш
1 comment:
reshitelna, po nqkakuv stranen na4in i az use6tam tazi tvurda topka vapreki vsqka smqna na kadrite, ve4e proturkani ot bezkrainoto i umoritelno i povtarq6to se 6trakane, sqka6 nemoje6 da izlezne6 ot sobstveniq si obektiv i vapreki tova se rajdame otnovo i otnovo skoro 6te se konkurirame s kitaicite po broi a:)
4akane e, a malko i durpane naprede kudeto e tumno i ima samo o4ertaniqta koito sami oformqme, ne znam taka li e pri teb, no az 4akam, 4akam do bolka, vse o6te utaika ot si4ki minali navici i deistviq i vapreki tova ne6to novo gree otvutre nqma ime nqma forma ima samo svoita tiha sila i svetlina koqto nadqvam se 6te probie zacikliliq obektiv i 6te smeni kartinite pone za malko.
a whiskeyto e mnogo vkusno kakto razbrah predi nqkolko dni osobeno ako ima stoinost na mese4nata mi dajba kinti:P
obi4am te 6te budem skoro zaedno otnovo v smenq6tite se kartini
Post a Comment