утайката се съблича като бална рокля и пада на пясъка

в пустинята започва да грее сняг - не забелязахте ли?

не виждате ли номерата на трамваите как понякога се изменят и ви водят по други релси водят ви при други хора

всичко остава незабелязано

една малка рана от нож по ръката на палеца ,с който няма да мога да свиря месеци

спотаява се и ми напомня за теб

като колело в движение по асфалта - зная че така ще бъде

някое следобедно спускане по хълма

отвори си очите за да засечеш вятъра и да си намислиш някоя звезда за изрисуване

по вътрешната част на плата

мен не ми е нужно

днес усещах пълнотата на картината слепените и цветове като цялост

и сякаш нищо отделно не можеше да ми се противопостави

надживявах ги ,защото бях част от тях, защото бях всички тях

а те бяха само временни лъчи по обвивката на времето

съсухря се и се отпуска по тялото ми

в краката ми е

вриемето

наблюдавам всяко течение и огромните кръпки рязани със зъби

всичко ,което съм зашила някога- закрепено

аз съм пишещите пръсти, които те галят и оставят лека диря по снагата ти

искам да те милвам докато се увиваш, докато трепериш прострян на въздуха

всяка малка проходила частица ми носи посланието за отдаването

за себеотдаването