love????

за какво и издигат паметници

защо я рушат така

вече е лицемерна надуваема кукла

позираща

с изкуствени цветни риби

какво означава вашето самопрезрение в отдаването

всички я бодете с карфици и

показвате за пример

магнитче върху хладилника
режете няколко мига от тефтер спомени и ги лепите отгоре

пропагандата спрямо себе си

пропагандата заради мира и приятното прекарване

искам да се влюбя

в някой тъжен самотен и сгърчен човек,

който гордо се смее на сянката си,

а пред другите се изправя с усмивка

някой, на който да кажа няколко думи

без да преувеличавам

без да изисквам

без да страдам

и да липсва, да липсва

и просто да обичам

и после да изчезне някъде като дух от приказка

да се скрие във всяка вещ наоколо

любовта ми била липсвала

НА КОЙ НЕ МУ ЛИПСВА?
А ТАКАВА КАКВАТО Я ПОЗНАВАТЕ Е НИСША И СМЕШНА ОТДАДЕНОСТ НА СЕБЕ СИ
ЖАЛКА ИЗПОПАДАЛА СМОКИНЯ

ДА, далече съм от нея

не я умея

не я познавам

и признавам своята тежка присъда

като на всички нас

болните

изоставените

разсъблечени и зъзнещи около огъня без да се топлим

на нас ни е толкова студено, че да не заспим

не искам да се връщам в съня

ако някой от вас умее да обича истински

приемам цялата бомбонена свежест на емоциите му,

но аз пресъхнах от това

тръгнах на път,който изискваше да оставя излишния багаж

и да остана само до стремежа си

борбата за това да не заспя

да съм болезнена

да съм първична

да имам кръв под устните си, а не само бледи изморяващи ги целувки,

защото нарисуваните по стените сърца са прекалено много и прекалено далече от истинските

да умреш за някого - сигурно е блаженство

колко от вас го могат и го искат

доказателство за любовта ви

ЕТО-ЗАПОВЯДАЙТЕ

аз поне не казвам, че обичам

нека желаещите излязат напред

трудно е нали

а става въпрос за една крачка

ЛЮБОВТА в ангелските синьо-розови пелени се разхожда в небето и се радва на почитателите си

добра реклама и беше направена наистина

а сексът

а вечерите на свещи

а разходките с пуканки

колко от вас ще умрат?
аз имам тъмната пътека и съм си взела дебели дрехи

имам почивката на нечия ръка понякога

искам тази ръка да ми даде да пия от шепите и

бистра и чиста вода от някой извор набрана за мене

и аз ще отдам от своята

и аз имам извори

стига да се срещнем

стига да сме жадни

това искам

и него нямам

и то е неясен призрак, но толкова красив за мене

аз имам пещера вътре е тъмно

някой пали огън

няколко акорда се откъсват от леглото си и ме събуждат

виждам в ъгъла очите на хищника, горди и готови да обичат царствено

виждам мъжът такъв какъвто трябва да е бил

черен въглен нажежен и тежък

приближавам се а той ме очаква, примамва

стъпките ми са на несигурна сърна

очите ми обаче парят

огънят гори все повече по -силно

ще ни глътне

на сутринта ще си тръгна и ще запиша това

после ще тичам сама по тревата докато намеря небе

и ще мога да дишам пречистена

и това нямам

аз искам дъжд, локви кал и пясък, ляпещи се по обувките

наводнени улици

разплакани сгради, оттичащи се

и един смъртник

без чадър

без горна дреха

блед

е легнал на тротоара

и улавя капките с уста

опитва да усети вкуса им

говори, че ги разпознавал всичките

накои били мрачни и имали дъх на мента

други се разтапяли като лилави бомбони от теменужки

после ме гледа дълго

търси вкуса ми и озадачено присвива очи

протяга две бледи ръце

лягам до него на тротоара

и така стоим с часове

докато спре дъжда

а може и да се забави още и още...

и това ли нямам?

не

аз

имам любов в изобилие

и мога да си измисля още,

а после да немеря и някой от улицата

актьор, на който ще разкажа идеите

ще раздам репликите

ще облека дрехите

а после ще пиша за любов

и ще виждам розите

сякаш не ги виждам и сега

КРАСИВИ СА

прекалено дълго ще повтаряме че са красиви

нека са черни

нека са бели

нека блестят

нека са мокри

нека ги откъснем

нека ги нарежем

или само ги оставим там и да не им обръщаме внимание

да те са красиви

както сълзите

както зъбите

както ноктите

както шамар отекнал в стая

както злобата изплющяла по пода направо

без недомлъвки, без увъртания

както това да признаеш самотата си

красиви са и розите

и са толкова недостатъчни

за какво ги подарявате?

"важно е да направиш жест"

""""разбира се""""

моите крачки са малки

краката ми са недоразвити

моята привързаност е кратка

желанието се изпарява заедно със всяка зора

страховете ми са се впили, целуват ме

мятам се като риба на пясъка и

ги кълцам и отстранявам люспите им от себе си

в съзнанието ми полудявам и кристализирам

виждам призраци и истински мигове

и искам още и още и още

искам да разбирам

искам да не разбирам

искам да обичам това което разбирам и не разбирам

за една нощ

за един миг

и зная колко е светло тогава когато обичаш

заслепяващо е

приказно е

изчистено като парче шоколад

стича се и отеква по рецепторите ти,

но шоколада свършва бързо

и какво остава после

какво?

да пиша колко е бил вкусен той?

стига

страх ме е понякога

може би защото не ми стига тавана

не ми стига шоколада

не ми стига розата,

а нямам сила за повече

нямам смелост

нямам криле

и тичам като обезумяла по земята

и някой ме пита защо не съм можела да обичам

а аз искам да се освободя

как може да обичаш иначе

как може да обичаш от сигурност

от необходимост?