не се страхувам да спя в леген
свита на кълбо
ще избода дупка за устните си,
за да мога да стоя безмълвна
кадърът е целият в сиво
и едно слънце бледо с цвят на прецеден чай
оцветява в бяло
черното ми палто

картината е поставена над нечие легло
където спят телата им
картината е късче бъдеще в техните сънища

какво се случва заедно със сбъдването на магическия отпечатък върху въздуха?

зная какво означава да те прережа в дъното на пушека от тялото ми, който излиза
зная как бавно започваш да се отдалечаваш
като сапунен мехур
и наблюдавам кичурите думи, които някак не могат да се закрепят върху пясъка
и всичко е само заради сънищата
или заради онази болест, която някой нарече меланхолия

може би пак ще сънувам довечера