може би все пак съм фиба, със която закачам уловени жаби

уловени слънца в розово,

нокти ,за които да се хвана

трябва да призная последното насилие

стиснала зъби

наранавянето ме разцепва като риба и оставам малко по-плътна

когато съм жестока,

но после не мога да говоря и изпускам мехури под водата

когато съм самотно цвете вързано

претоварено с възели умора под очите

с зашита уста

искам поливане

искам водата по жилите си

и никой не може да обвинява

освен самата аз

да се смачкам на хартиена топка

заради всички други обвинения,

но аз така искам

искам да приемам въхру лицето си всички удари

всички злобни думи

само там някъде се извършва свободата ми,

когато се изоставям сама на арената

стъпкана от копитата на бездушните истини

вярно е-всичко е вярно

нямам противопоставяне

със зверска наслада ще се откъсвам от себе си тогава

и само така успявам да съзра красотата си

в ония мигове на разделяне

всичко е вярно

болезнена откровенност

болезнено раняване

и болезнена хищност

ще тичам от единия до другия край и ще трия кожата си с бодли

мразя се когато се предам на радостта от летенето

когато се усмихна на призрачните си криле

слънцето се появява зад ъгъла за минути, колкото да ослепееш

да се стовариш в замърсеното тъмно на спокойствието

на корените си - готови да пият всякаква вода със затворени очи

и да не помръдват

няма значение нито една реалност

не разбираш ли

само онази битка която ги събира в топка,

която ги сплесква в хладно остър хриптящ звук

и те кара да се прескачаш от удоволствие пред края на хоризонта

с всяка истина, с всяка истина

с усмивка на щипеща рана

мълчаливо мълчаливо

всичко е вярно

всичко