дали не съм фалшива банкнота

приличам на огледало

изменчива кост

растяща коса разцепена между моментите

но зная...ако само сменя музиката

с милиметри

всичко това ще изчезне

правя усилия да задържа в ръка чувството

колкото да го запиша

а после махалото пак се препъва в спуканите минути

и дори не мога да запомня какво съм била

сега съм лъжкиня заради сълзата, която оформих и оглозгах

за да се възхищавам от стъкления и блясък

но сега...

сега искам да преглътна нова хапка от лъскавата корица

изяждам я цялата и съм фалшива като нея

всичките тези записвания, с които обрулвам дървото си...

та аз нямам дърво

защо го правя

играя си с въздуха

за да му придам форма

и сега стаята не е пълна с гущери

стаята е само прах

и аз само чакам следващия пристъп

от прах

мога да бъда всичко

само чакам

специализирам се вече

да фалшифицирам себе си