ръце отсечени от тяло
се сбръчкват в онзи слънчев следобед
слънцето се скрива бавно като в тъжни ноти
изсвирени от две други ръце
в тази жертва голяма колкото капка от локва
...
и все пак пораствам
издълбавам се в дървена сфера,
за да получа съвършен кръг
и да завия невидим конец през средата и
в подножието на планината са онези прозрачни камъни
готови за изравяне
очаквали са толкова дълго да ги открия
...
ставам толкова силна в раздялата
учудващо
изправена пареща смола от студена решителност
светнала се пресичам с пътя си
грея му камъните и рисувам по тях
за пръв път спя под открито небе
без да очаквам звездите
и се усмихвам