разтварям уста пълна с изпочупени кегли, в които да се прицелиш

хайде- хвани се за тази пръчка, но запомни

и аз притежавам сярата, с която да разяждам

единственото, което ми липсва е посоката

а ти представяш ли си река без течение

спряла в среднощието на купата си без да помръдва

това е стихията на черно-бялата галактика непомръдваща

ненавиждам промените непредвещани от мен

когато някой със щипки ще закачи законите

пластелинът се готви да изрича присъдите си сам

той е в стихията си когато се смачква без причини

но тук това е невъзможно

истинската злоба е в тази борба да режа плата си със собствени зъби

самичка да се изрежа

но това е невъзможно

истинска ли е вашата размита поява в кулата ми

надигам се под чаршаф от водна плява и се изграждам

независима като пясък се пръскам в шепите на три определения

и после ще се появи несъответствието

лъжата

която само размива

пуква балонът, който искаш да надуеш до крайност

кой не позволява да се самоубиваш когато поискаш

къде е решението за тази зависимост

та тя обезобразява

отделните елементи

отделните цветове

докато се наситят

виждал ли си червеното в плътната му кожа от нарцистична изоставена кръв

аз го искам

там ли е съвършенството

или във водната паст, която да те продупчи и похити и унищожи

няма

вълните достигат само до краката ти

и винаги можеш да се отдръпнеш

и се прибират после и изчезват

вълните те мокрят в безопасната ти тухлена сигурност

суша суша

и тя е разнищена и разграфена любовница, на която отдаваш времето ти

никога не може да те препълни и олющи така че да изчезне влагата ти

жаден си и няма да забравиш жалката си глътка достатъчна за да преживяваш в пустинята

кой е оцветявал тези думи така изхабено от самото им раждане в плет

кой ги е хранил с олющено блудкаво зелено мляко та така са се отвратили от себе си

и не искат да се показват

дайте им пари за да огорчат живота ви поне малко

дайте им наркотици за да ни накарат да бягаме от тях докато повръщат

иначе ще се изпарим иначе ще узреем като лъскави хартии

искам да допусна да допусна да докосна да пробия

да изчопля едно камъче в тази плът

заради въздухът

нали това трябва да открием

нали трябва да намерим къде са заровили очите ни

иначе какво ни остава?