долепени ръце до пулса на представата
чакат да потвърдят смъртта и
езикът си ще наместя на празното място
да овлажня липсата
копая в себе си а там е лигава маса
като маркуч ми се излива в гърлото
нямам оправдания
докато не се промия от всичко това