промяната не може да е грях

когато се отпуснеш на гърба и

и в заледените полета се огънеш като клон

способен да се събуди навсякъде


тук успявам да проветря главата си

като дупка в камък се оставям


предметите са възлите които аз правя

за да опиша движението превъзмогващо ги

те са материалът с който аз градя


обичам гривата на коня в танц със вятър

отпусната на пясъка песен я описва

тя е свободата ми


необходимо ми е съмнението

за да потвърждавам

камък в ботуша ми който ме събужда

всеки път в края


да бъда честна като цигарата надупчила плата

да бъда лице с всички прибори необходими

да бъде стихотворение пристегнато с колан

да бъда хищна в погледа си

всичко е заради предизвикателството


а в основата на моя дъх

недосегаема съм

защото не мога да го опиша

на самата себе си