коренът необходим ми е за да оставам

да се посявам и пониквам където поискам

и да се изтръгвам после

вятърът не ми е нужен непрекъснато

той е тъгата на бездомника

аз го познавам отблизо

но той сам по себе си е безкръвен

а аз имам нужда от докосването

до плътта която те ранява

а после те притиска до цвета си

и готова съм да се поя със корени

защото най-силно чуваш повика на вятъра

когато готвиш се да стъпчеш сега заради него

да се откъсваш за да се посяваш пак

не е предизвикателство

а нуждата да се претапяш

за да преливаш дъха си

отново