преваля

гладни жаби на пясъка стигнали след пълнолуние

много са

отвори си очите да ги видиш

блатни

прилепи вечер под възглавницата плетат пайжини

природата вгради я в град- отломък от улица на пътя

виж лампата жалостиво цеди червено

обичаш да откриваш необичайното - и аз

приликата е необходим и безразличен възел отминал

прумуши си преждата зад пердето и погледни лицето ми в отразеното стъкло- виждаш ли ми пръстите - фантазия е

сложи ги на масата като минало

и ги изяж

бледи са залезите така

лабораторни са


и смисълът е преработен колаж


говориш за премереност

а един казан ми къкри в корема като следобеден чай

и не завещавам на никого чайника


обичам захарта на бучки

не мога да го променя


и аз не искам отдавна

предадох се на сламени фенери

и от това се плаша в съня

в празната кутия където чакам часа на слуха - на мехури съм плавна

но повик от навик ме притиска да отскачам назад и си разбивам главата в камъните

на една стъпка - промяната

а значенията ги подклаждам

създавам си огън и усилията ми са измислени

и са красиви