ръката остава призрачна
предлага в кръг дарове
а в замяна изтисква
обещава и наранява
с непостижимост
над главата ми в цвят
описва
фарове отекли зимата
слънчасвам
и шия музика за нивото на небцето ми
невъзможна задимена стая
изниква в паметта
където бели видения се отричат
изгреви и залези
се осветяват
едни в други
и гладят бъдеще и минало
а сега е подкожен вакуум
с много желания
с много недостатъчност
и сила да изградя пясъчна зала
на осветеност
в която да танцувам
докато върша все същото
1 comment:
рондото ти кипва в стакато болезнено красиво е, Ди
и толкова повече стръмно по арката на смисъла
поздрав с take me out на franz ferdinand )
Post a Comment