преди бях бяла ваденка
залепвах по вътрешността на слети кичури
и в слепи рани разпознавах се:
а зарчето подрънква само в тъмното
издадох се
иглата се разцепи на парчета
и ето - заповядай - цвете
но довей ми тука и останалите ириси
в градината
и ме повикай после
да закусим под дъжда отново
защото
все повече забравям
къде се намираше
моя аквариум
- derail
- And I'll climb The hill in my own way just wait a while, for the right day
8 comments:
букетите от
разцъфтелите игли накацват
градината с ириси /от очите
на раните ни прилепи/
с аквариум върху главата си
любимата ми мокра шапка
идвам към теб и закусвам
дъжд от риби от-
ново
)
edin vupros
edin vupros edin vupros
zashto pishesh
sled kato si negovo shatstie -
ot skuka
nqma bolka v men na kraq na spiralata
edinstveno
pogled nadolu
jalko che ne go vladeq i s realni visochini
proshtvai ne sum zalez
зашото четирите стени, през които гледаш света, не ти оставят алтернатива!
pozvolqvam si tozi posleden komentar , vuv vruzka s egregorite i s akvariumite .. e dobre - prosteno vi e - vuprosut e ... vuprosut e - vijdash li tazi dupka - tova mi e guza ...
a i blagodarq za uiutnata sreda i izmukvaneto ot posredstvenostta i stovarvaneto mi centralno v golqmata politika .. da ti go nachukam blogsobstveniko
Коментираш като възрожденски поет ве, Анонимен.
ne mislq
Ако искаш да поговориш за твоя поглед върху живота и човешката природа,ако искаш да споделиш своите чувства или преживявания или ако просто искаш да кажеш нещо,това е мястото за теб. Посети този форум! Може и да ти хареса. human-nature.forummotion.com
Post a Comment