да си заплюя ъгъл в който да се свия с думи само няколко в главата и сърцето да блика като малък извор малък ручей да ме води по млечния път на нощта към звездите възможни и оцветени в жълто синьо зелено
da si zapliuq ugul v koito da se sviq s nqkoilko dumi vsi4kite nakisnati v tumnina v mudra tumnina i samo da 4akam dokato gi zabravq edna po edna dokato gi zamestq edna po edna i se nau4a da peq
„Любопитството в човека иска минало и предстояще, полепва върху тези измерения. Но да намираш
пресичането на лишеното от време със времето, е занимание достойно за светци.
Дори и не занятие, а нещо дадено и взето, съществуване от смърт в любов, горене, всеотдайност и самозабвение. За повечето помежду ни има само този неочакван миг, мига във времето и вън от него, разсеяност, изгубена във сноп от слънчеви лъчи, невидимата диворасла мащерка и зимната светкавица, и водопадът или музика, така дълбоко възприета, че недостигнала слуха изобщо – и ти си тази музика, додето музиката трае....”
3 comments:
да си заплюя ъгъл в който да се свия с думи само няколко в главата
и сърцето да блика като малък извор малък ручей да ме води по млечния път на нощта към звездите възможни и оцветени в жълто синьо зелено
da
si zapliuq ugul v koito da se sviq s nqkoilko dumi vsi4kite nakisnati v tumnina v mudra tumnina i samo da 4akam dokato gi zabravq edna po edna dokato gi zamestq edna po edna i se nau4a da peq
на нощта е самотата и студът
ала огънят е дошъл между нас
Post a Comment