всякакви
правя правя
и изправят се без да говоря
вътре
в ухото слушам шум
“как си?”
-когато чуваш
от жив човек
истина
доверяваш ли
себе си
на плътна пелена
от
облаци
искаш
да издишаш
всякаква
плът
разпъни по една ръка
над облаците
разтегли ги
балоните някой вече надува ги
всякакви
политат
9 comments:
... stay inside ...
помислих си за органична клетка, която постепенно изяжда всичко в себе си докато не й остане само мембраната, ограждаща илюзорната й самоличност...
какво ли ще се случи след като остане напълно празна и опустошена и започне да се храни с мембраната си ...
дали тогава ще разбере, че е част от цялото и затваряйки се в себе си се превръща в самоизяждащ се микроб; че истински жив е само Организмът ...
Който не е нито чужд, нито враждебен, нито различен, а е нейният собствен живот ... и смисъл ...
от: сърдечният мускул
коя органична клетка може да се мисли за сърдечен мускул
ако самоизяждането значи смърт...всяка клетка умира
ако Организмът значи Бог
ако истински жива е всяка клетка
ако да си вътре означава да си най-цялостен
ако цялото е илюзия както го разбираш
ако клетката само се защитава
ако е пълно със самоизяждащи се клетки
ако всички самоизяждащи се клетки се мислят за сърдечни мускули
ако Организмът е враждебен към клетките
ако клетката само си задава въпроси и така се самоизяжда
ако всъщност е най-истински жива докато се самоизяжда
ако всеки един въпрос не я изяжда
ако смисъла не е именно в това
ако клетката няма как да бъде съдена от друга клетка
Организмът е илюзорна конструкция, а дори да не е - много е важно каква е основата му
Никой не може да твърди че знае какво е Организмът
Вътрешната концентрация е ключова за разбирането на Организмът
Организмът не означава ограничената представа на клетките за него
Клетката може ли да избяга от това че е ограничена
Не трябва ли клетката да си задава въпроси
А трябва ли клетката да повярва че е просто клетка
А не е ли клетката сърдечен мускул
кое е най-честно
най-неспокойното
най-спокойното
най-отдаденото
или
най-самопознаващото се
или Зависи
Организмът не спира да се движи
Тази история за клетката е мит
а ти направо ми ИЗЯДЕ половин час от Времето
Можеш ли да кажеш, че стиховете умират когато изключиш компютъра?
Екранът угасва, процесорът спира, но думите и стиховете са там, на диска или някъде в мрежата.
Можеш да ги запишеш на хартия, да ги изсечеш в камък - те ще са все същите. Ще преминават от една форма в друга, но не късчетата материя или поредица електронни сигнали са стиховете, а това, което е написано ...
Материята няма значение. Не тя съществува. Важен е смисълът, формата. Тя е, кято превръща молекулите в клетка, птица или човек, думите в стих, цветните петна в картина, а вибрациите на въздуха в музика ...
Формите съществуват както inside, така и outside ... защото стоят между тях и определят границата.
Формите не са граница, а преход.
Всеки от няс е както inside, така и outside ... понеже всеки съдържа цялата Вселена в себе си и тя съдържа всички ни.
Ако искаме да познаем или да бъдем при себе си трябва да гледаме не огледалото, нито пъпа си, а звездите ...
Няма клетка без организъм.
Дори едноклетъчните се наричат едноклетъчни организми. Защото и те са част от цяло и форма, което определя какви ще бъдат и в какво ще се превърнат.
Всеки от нас първо е клетка ... По-точно две, които се сливат ... После хромозомите, утробата, семейството, училището и всички останали форми го правят човек ...
Затова можеш да бъдеш inside само outside. И обратно.
Насилието над формата я превръща в граница. Вместо път към другите и свобода тя става затвор.
Насилието над формата се нарича униформа. Униформата е безформена, мрази акордите, римите и хората. Понеже няма собствено значение се кичи със символи и знаци, говори на висок глас и се нуждае от огледало.
Не може да си цялостен когато живееш като част ...
Не съм ти изял тридесет минути.
Подарих ти ги.
Провери какво имаш и ще видиш, че имаш тридесет минути повече, а не по-малко.
Имам предвид минути, които имат значение.
E Pluribus Unum
kogato vidi6 zvezdite nai-4esto 6te vidi6 prosto ZVEZDI i 6te kaje6 "OOOOOOOO kakvi hubavi zvezdi" ako ne se spre6 i ne razbere6 kakvo ozna4avat zvezdite za teb - i tozi otgovor nqma mnogo 4esto nqma da bude logi4en i obmislen ni6to 6te bude postoqnen i ednokraten
za6toto formite sa v postoqnno dvijenie- i tvoqta vutre6nost su6to
i kakvo ozna4avat zvezdite sami po sebe si ako ne gi postavi6 zaedno sus senkite koito suzdava no6ta
taka e i s akordite- akorda e samo muzikalna teoriq
i vsi4ko
az sum napulno suglasna s teb ili po skoro napulno PRIEMAM tova
prosto tova e moqt na4in da go pravq
i e lujlivo da vqrva6 4e pravi6 ne6to za nqkogo bez da si se osumnil v nego
a kogato vqrva6 4e pravi6 ne6to za sveta i za horata - nai-mnogo trqbva da se sumnqva6
vajno e v tova koeto pravi6 da ima jivot
i kakto ti kazah i kogato se vidqhme
stay inside zna4i za men drugo a imenno stoi vutre , stoi kontzentriran, nedei da bqga6, nedei da se razpruskva6, NEDEI DA LUJE6- kontzentrirai se TUK i se u4i
vsi4ko tova sa gledni to4ki.bih dobavila 4e ne sa na6i. bih dobavila 4e ot tova me boli. bih dobavila 4e ot tova sledva edno jelanie za zna4imost . bih dobavila 4e ne go iskam i 4e mi e pisnalo ot nego
bih dobavila 4e tvoqta gre6ka e 4e nikoga ne se sumnqva6- razumut ti e ne6to koeto rajda navitzi!!!!
zamisli se vurhu vuzmojnostta samata anti4na filosofiq da se e prevurnala v mit
O.K. Разбирам. Приемам.
Stay inside също го разбирам и приемам. Атакувах го за да го разбера по-добре и дискусията ми помогна, освен това се получи интересна музика ...
Съмнението ...
Ако зависеше от нас самите, вероятно нямаше да се съмняваме много - умът лесно си изгражда оправдания, аргументи, извинения, защитни убежища и обича да се самозатваря в клетка :-)))
Да стои inside ...
Често защото така е по-лесно...
Никой не ни кара да се съмняваме освобождаваме от заблудите си по-добре от другите - затова Платон е практикувал философията с диалози, а не с лекции ...
Защото истината се постига не с доказателства, а с опровержения и освобождаване от очевидностите и предразсъдъците.
Много е трудно да вървим по този път сами. Обикновено ни помагат другите - защото мислят различно и ни критикуват или не ни вярват.
А звездите имам предвид не непосредствено, а като символ и олицетворение на безкрая и божественото ...
Но и сами по себе си пак са красиви ...
O.K. Разбирам. Приемам.
Stay inside също го разбирам и приемам. Атакувах го за да го разбера по-добре и дискусията ми помогна, освен това се получи интересна музика ...
Съмнението ...
Ако зависеше от нас самите, вероятно нямаше да се съмняваме много - умът лесно си изгражда оправдания, аргументи, извинения, защитни убежища и обича да се самозатваря в клетка :-)))
Да стои inside ...
Често защото така е по-лесно...
Никой не ни кара да се съмняваме освобождаваме от заблудите си по-добре от другите - затова Платон е практикувал философията с диалози, а не с лекции ...
Защото истината се постига не с доказателства, а с опровержения и освобождаване от очевидностите и предразсъдъците.
Много е трудно да вървим по този път сами. Обикновено ни помагат другите - защото мислят различно и ни критикуват или не ни вярват.
А звездите имам предвид не непосредствено, а като символ и олицетворение на безкрая и божественото ...
Но и сами по себе си пак са красиви ...
Post a Comment