ТЕМПЕРАТУРА НА КИПЕНЕ
бъди няма-
е единствено изискване
очисти раната
и хвърли там
всичките варианти на ръцете му
да съществуват едновременно
свободни сенки те докосват
преди мига на изпарението
стой там спокойно
единствено
не проговаряй
почакай да отлееш статуя
...
- derail
- And I'll climb The hill in my own way just wait a while, for the right day
15 comments:
моля те ето сега избухни ме в тези разговори радости и сянката е шарена светлина отвъд нищото на всичкото което си ти и само ти да
ще те отлея от тази степен на незвестност което е математическото уравнение и ще се движа нагоре все по-нагоре по-върха на вълната
оново вземаме камата
слагаме я близо до раната на сърцето
и
питаме скромно за сенките
what?
двама съседи поделят стена мигрирам между тях и нося послания и дарове от огън с късове хартия
имаме кого да обичаме макар и дигитален колокото и отвратително и ужасно да звучи това дигиталната усмивка на бога :) знак който ни изпълва с доверие че всичко е наред по стръмните пътища където няма да е леко или...
ако вкараме бог в системата ще открием грешка и затова няма да се обръщаме назад към мита за орфей и евредика
страхуваш се да назовеш техните имена на реалните хора на личностите които ти помогнаха
лъжата която прикрива истината и истината на думите които се боим да изречем | дишаме с думите
омразата към дигиталната реалност на интернет | изкуствени цветя
и после ни се иска да заплачем защото така е истинско | и нека бъдат светлините нека бъде щастието да се развеем флагът на милионите цветове
и после ни се иска да заплачем защото така е истинско | и нека бъдат светлините нека бъде щастието да се развеем флагът на милионите цветове
и божествата идват при нас и ни чакат и уплашено пристъпваме към тях най-после готови нужно е да сме готови да ги приемем
позволи ми да танцуваш още веднъж между думите за последно преди да припадна в безсъзнаие преди да се загубя безследно текстовете ще изгорят пространствата и рамките и граници ще изчезнат ала ние ще бъдем ще бъдем бъдем ще ще
маските на бала - белите листа хартия - вихъра им опива, замайва като сок от вино.
количеството думи математически равно на безкрайност като златисто блато те дави от вътрешната страна на кожената ти обвивка и с наслада.
красив писък на чупещо се яйще- на изхвърчаща птица - това не е достатъчно- нужно е да са повече- да са ято птици -ята птици- прехвърлили - преминали-не-преминаващи- с крясъци
и още
в името
на истерията от лудостта
защо?
дионисий е събрал парчетата вече
сега е нужно да се вижда
да се чака
да се чака мига
и да не се пропуска
избора
"защото единствената ти свобода се състои в това да завържеш безупречно обувките си"
Post a Comment