меланхолията е голяма бяла буца в гърлото

знаеш ли
за песента...
пускам я
винаги отначало
първите акорди само
всяко продължение
е дълго чупеща се обвивка
на същото това начало

капчици сивкаво настояще
като огледални метални вази
могат да побират да побират
да се пълнят
с цветните сънища
шарени като испански знамена
опънати по песъчливите улеи
на онези златисти вечери

намирането винаги е било
безбожно благословено
сещаш ли се?
когато знаеш че всяка секунда
се татуира в мозъка ти
но толкова фино
с върха на погледа
и ето
и яйцето не е кухо вече
нещо се ражда вътре в него

намереното
изчезва винаги
и няма плът
затова е лесно да пропуснеш
кога е тръгнало
и е повлякло
цял свят след себе си

пея на върха на хълм
и в основата града
съшит от липси
бледнее
и аз съм невидима
и аз съм лека
като призрак
от нечие минало

но пусни песента отначало