помниш как завъртах вятъра около себе си на театралната сцена *монологът ми беше за вятъра който пълни църквите с есенни листа и навява любовни мисли на жените *а на музикантите - настроение да музицират *ах*вятъра! *ах*театъра!
„Любопитството в човека иска минало и предстояще, полепва върху тези измерения. Но да намираш
пресичането на лишеното от време със времето, е занимание достойно за светци.
Дори и не занятие, а нещо дадено и взето, съществуване от смърт в любов, горене, всеотдайност и самозабвение. За повечето помежду ни има само този неочакван миг, мига във времето и вън от него, разсеяност, изгубена във сноп от слънчеви лъчи, невидимата диворасла мащерка и зимната светкавица, и водопадът или музика, така дълбоко възприета, че недостигнала слуха изобщо – и ти си тази музика, додето музиката трае....”
8 comments:
помниш как завъртах вятъра около себе си на театралната сцена *монологът ми беше за вятъра който пълни църквите с есенни листа и навява любовни мисли на жените *а на музикантите - настроение да музицират *ах*вятъра! *ах*театъра!
поезията и обратното поезията към театъра *милярд емоции
поезията препраща към театъра
или накъсанo*накратко : поезия е театър * театър е поезия ->извинявай! *за объркването (: усмивки и любов :)
tova e jestoko ..
Post a Comment