"С лице към звездите, проснати в непромокаемата и глупава равнина, нима тайно пристъпваме към отказване от историческото време, навличаме чужди дрехи и празни речи, които обличат в ръкавици поздрава на вожда и възпоменателните тържества, и от толкова много неизследвана действителност избираме антагоничния призрак, антиматерията на антидуха, на антиаржентинството(антибългарството) поради решителния ни отказ да изстрадаме както подобава една съдба във времето, едно надбягване с неговите победители и победени? По-малко от манихеи, по-малко от бонвивани хедонисти нима не представляваме на земята призрачна страна на съществуванието, неговата злорада ларва, притаена край пътя, антивремето на духа и тялото, евтината леснина, принципа не се намесвай, ако нямаш полза? Съдбата да не искаш съдба..."