способността ми да оставам
равнява се на восъкът
който от ръката ми капе
всеки път щом се запаля

лицето ми
като бял квадрат
се простира и огражда земята наоколо
очите ми с ралото си
бележат свещени места
някой идва и измества границите
квадратите ни се застъпват
допирът е невидим

ти си дърво голямо сенчесто
сзатоплени листа от слънцето
вперило нагоре поглед
с глас увил се като корен жилав от скокове
кората ти е топла и червеникава
служиш си с пръстта
владееш я
създаваш в себе си сърце
и го окачаш по клоните