дълбоката яма
ме придърпва
в центъра и
ТИШИНАТА
хилави образи
хилят се
показват се пред очите
като завъртулки от
уморена градска песен
и така момичето става кукла
с пришити конци
дъжда се изцежда
от устните
и капе по лигавника
който сменяш
а тънката нишка на спиралата
е стария пуловер на баба ти
с който можеш да заспиш вечния сън
и да натопиш със сварено мляко
до хладилника
образи като гумени патета
образи като гевреци
любими хора като слабо кафе
и плоската уморена сянка на дървото
насред безжизнени кори
на пасища
където блеят дните ти
отсреща е ямата
отреща е мечтаната къща с прашните шкафове
отсреща са тетрадките
с мъгливи превъртания
на магнетофонни ленти

а облаците
недействителни
запълват небето