чаша изтъкана от корави мисли
хриптяща
побеждаваща
нежалеща
непреценяваща
този образ
държим в ръце
а над него
трябва да положим
образа на невидимия град
и неговите побелели жители
с големи панталони
и дълги пръсти
всички ние
всички те
въжето опасва
нашата природа
придаваме си вид
на
оцеляващи
следиш ли кой те вижда
но това което искам да кажа
е че лъжата
е несъществена
също като историята
огромен кръгъл камък
на който някой си разлял горещото кафе
и после назовал виновните
ако умът ми трябва да тръгне от самата си издълбаност
тогава в началото бе мълчанието
а после забравата му
борбата
поне това...
пророка иска да избяга
а някой друг иска да стане пророк
искаш ли да изчезнеш
искаш ли да пипнеш камъните?