Friday, March 6

\
разстоянието до нейната коса
(пленително
безпаметно
безволево
като
лой
....
пее
като пясъчна
жлеза
прикляка
и се дави
в отсъствието си
когато сама не е
поти се плавно
и издиша
осветена от свещта
изгаря като фойерверк
в пленителния си сатенен чаршаф
или строи восъчни кули под шапката си
пее
своята песен
бавно
все едно се съблича
нейния глад
обича ли
плътния
лик на огледалото
докато пее
пее
пеее
еееее
приведена
емайлирана
издраскана
с недоверие
умее ли
да пеее
да пееее
щом се превръща
на кукувица
когато заспи
...
самозадоволява се
с копнеж
тънка като свещ
очаква
цялата и страст е призрак
денят и отлита в нощта
чака под луната
настървена
и нежна
и косата и свети
с причудливо сияние
чака
своето незабравимо
чучело
...
чака
закачена за нечия въдица
един образ - статуя
на жена
като мастило
залял салфетката
в която
ти или твоята
приятелка
си изтрихте червилото
и рисувахте смелостта
с тънките си като
конци треперещи
пръсти

No comments: