умората
с падащи въглени
от перваза
а в периферията
притаени мисли
кучета зъзнещи
насред
тлеенето
бучка
от порив
който не се случва
а дращи
приклещен
във времето
но
да затворим призраците
нека е тихо
нека дочуем
смеха на ръбовете
как се хвърлят в реката
и пеят