легенда

"вярвам в степта"
каза войникът и тръгна към изхода
там ще намериш светлина -
на изхода
боядисана в розово
окичена с гирлянди
цялата засядаща на гърлото ти

светлина
безредна става
от праисторическото тяло
и от нея по канавки
и дъждобрани
стичат се
малките остатъци
проклятие
на животното
родено за да мине
под дъгата
тоест човекът
понесъл ковчега си
на ръце

оплаквачките
се нареждат в кръг
и запяват
песента за копривата
дето никнела от небето
,а девойката плачела
и никой я не виждал,
тя се разпадала
върху пясъка
за да покълнат
три синджира роби
вълните ги заливат
робите се роят
като бобени стебла
не спират да се блъскат
в зидовете
нарекли свой дом
луната- дива
спуска се по гърба
на нощта
и наресва комините-
кандилкащи се пияници
светлина се прокрадва
под стъклата
или някой я прекопира
вече неуспешно