празна като измита кост
мълча
и хората наоколо
са минали и настоящи шумове
опъват кожите си
над незнанието
уверяват се
че всичко е наред

по масата на света
търкалят се трохи
отронени от нечия вечеря
в случай че имаме сънища
радваме се докато можем
светлините на града ще заслепят всички ни

време е за празник.
участието е пропаст
отдалечаваме се
от моретата
да не се удавим
завистта е пепел
грозотата е мост
скуката бавно ни учи да лъжем

очаквам да дойдеш
сякаш си дъжда
който ще ме храни
а ти очакваш да се смея
и да раждам цветя
дъгата всеки ден ли ражда?
или ние не я виждаме.
кажи...да участвам ли във всичко това?

аз съм актьор а света е пустиня
пренаситена от желания
губиш само ръбовете си
реката няма да притежаваш
неспир.