обмислям живота си
докато ръфам баничка.
пет реда конци
кърпят чучелото-
разграфената хартиена глава
се пълни с хаотични белези
готова е да отговори
на всички въпроси.
онзи ден идеалистите
публично се самоубиха
и имаше траур
вестниците се наливаха
с герои
до повръщане
новото време се раждаше.