къде е превъзбудения патос
на молитвата
забил тело във зъзнещата
плът на зима
къде е той?
Галопа на обесения
дето ще ни отнесе
в една посока
без да се разпръскваме
в излишен дрънкащ звън
на своето безстрашие -
да бъдеме скептични
приковани
към отсянката
на мътни грехове
зазидани
във тухлената нощ
навръх опиянението

представата в представянето
предпазване пред ставането
пред нас е празната утроба
на гроба в който сме положили
мъртвеца
дето чака да възкръсне

и сухи ще са корените на звездите
щом редно е да ги изстискваме
редовно
за малкото излишна вяра