притворените длани на мъничко момиче
две карфици търсещи
безкрайна точка на докосване.
това е то- вятърът в косите на момента
и досега със костите на стройната река
пропукващите въглени на празни мигове
невидимо плетящо сетиво разпадащо се - винаги -
в плътта на вътрешното плато
в хастара на палтото

брилятни отражения от падащите мигли
на дъното на планината-
така мъдра на докосвания.