едри картини
като стършели на зазоряване
очакват бялото внимание
на босите девойки
в една страна на преходи
където ходенето е свещено
и смъртниците връщат се
с молци под кожата
да приберат листата паднали
във малката кутия

вятърни мелници с оголен нерв
с изящни нокти
с бели лица като камък
отмерват на хълма
оставащото време