ПТИЦА

Птица искам да бъда в морето и през океана, която преминава без да плува и пада под водата а да потреперва с перата си върху мократа повърхност. Когато има залез или пък изгрев да прекосява видимата граница на нещата и да може от реалното и в материята да се изкачи до облаците и да ги обгърне с полета си. Да се движи срещу вятаъра и да се надбягва със самолетите. Те са нещастници с големи ламаринени отвори, през които се набутват хората. Аз съм просто перце във въздуха и се движа единствено чрез силата на мисълта, че съм безсмъртна. Безсмъртна в смисъл на лека и незначителна.Част от всемира. Само това ми дава клрилата, защото летят само тези неща, които са в пълна хармония с въздуха. Като начална част на всичко въздуха има нужда да го обичаш. Как ? Като го консумираш всеки скапан час от шибания си живот ли? Човече -дааа аз само дишам въздуха. Благодариш ли му? НАЧАЛОТО на всички неща....... не можеш да спреш писането нали. Добре, но това е внушение нали се сещаш. И после пръстите удрят.. удрят..удрят по клавишите и по екрана остават мазни следи от въздушното мастило. Но мастилото няма всъщност цапане. Няма просто защото е фалшиво. А ти си мислиш, че тия букви съществували. Нима! Къде са? Фалшиви са А ти им вярваш.- ти си абсолютния тъп и селянски патигриончик. А всъщност като изкключим, че предната дума беше позиорска история и не означаваше нищо, всъщност ако не вдигам глава от екрана ще се опитам да се сетя колко неща съм искала да ти кажа. Истинското нещо ,което исках да ти кажа беше колко си фалшив с глупавите си претенции и в същото време с подскачащите пръсти по смешната клравиатура. Е..не се ли смееш на себе си??? Не усещаш ли смеха в порите си, във въздуха, в кръвта си, в жилите си как излиза на малки мехурчета праз дупките на тялото ти и се разнася на различни кръгове през пространството докато тре ритъма. ..Можеш ли да се смееш в ритъм?-в ритъма на музиката..и да пишеш по тъпата измислена клавиатура...и да се клатиш в ритъм...и да мигаш в ритъм...и да се движиш в ритъм докато ти се завие в главата и не спре музиката.Можеш ли , можеш ли???...Но нима ще можеш да следваш ритъма на вятъра? Кой е най-важният ритъм и няма ли иначе всички ритми да започнат да се смесват. Съзнанието ти осъзнава ли кой е неговия ритъм. Къде остана ритъма на вятъра. Не го ли чуваш. Той е безшумен. Прилича на крилата когато се движат в небето. Толкова са тихи и безшумни че ти е много трудно да разбереш песента която пеят.Шепнат песен на свобода от всичко. Или свобода за да имаи всичко или да пренебрегнеш всичко и да си готов да летиш. Метафорично погледнато значение на свободата. И после отново се започна. ...Аз не мога да се смея сама, но недокоснатия от действителността смях остава чист и после се превсърща в хармония. Разкъсва стомаха ти, разкъсва те на малки и различнти парчента. Едно по едно те пълнят докато не ти се завие свят и не престанеш да пишеш по скапаната крлавиатура ...Сипарш, спираш защото музиката спря...Стана тихо...Намираш крилата?.. политаш...?