Аз желая...зова теб

да станеш част от мен, защото вярвам

силно смачквам формите

и намирам свещичка

запалена свещичка, която бавно и по малко гори

и вярвам макар да повтарям думите си,

че тя един ден ще стигне небето,

защото ти не можеш да живееш в подземия

защото в теб има крила,

но те може да не се появят дори

ако няма огъня който да ги стопли

подобно на костенурката покрита в черупката си

и котенцата, които се крият при всяко наше движение.

СТРАХ...

прикриваме го с много други изрази на Безсмислие

и вътрешно крещим от болка,

а дори не го осъзнаваме.

Аз вярвам, че когато сънуваш

ти наистина сънуваш полета си

и любовта си

и тогава не те спира материята

но ако живееш единствено в съня

живееш ли?

и мислиш ли, че е достатъчна повърхността

и горния слой на водата,

за да можеш да видиш красивото

за да усетиш как морето диша

и да се съединиш с него...

Мислиш ли?

Аз не приемам...отговор Да.

Защото знам че ще излъжеш себе си.

Искаш ли да лъжеш себе си.

Да се пълниш с изкуствено

докато станеш толкова подут от него

че заприличаш на голям празен от въздух балон,

който някога се пука

и остава само скъсано паче гума

остава само грозното парче гума

Балонът лети във въздуха, но никога не чува вятъра,

за да усетиш вятъра

нужно е да го допуснеш във вътрешността си

и да не се страхуваш от него

нужно е да му дадеш това което е в теб

Дълбоко в теб

където е истинското Нещо

където е прекрасното.