ШАРЛ БОДЛЕР

АЛБАТРОСЪТ

Понякога из път, що скука ги обземе,

огромни албатроси моряците ловят-

Безгрижни спътници, които дълго време

Над бездните горчиви след кораба летят.

На пода повален между въжа дебели,

Той-кралят на лазура!-мълчи скован и плах,

Но става и криле огромни, снежнобели

Като весла плачевно повлича покрай тях.

О, пътнико крилат с походка тъй неловка!
Прекрасен в своя полет, как жалък е и вял!

Един му пуска дим в разтворената човка,

А друг след него куца, моряците разсмял.

Поетът е събрат на принца на ятата,

Сред бурите се носи, стрела не го лови,

Но долу, заточен сред гмежа на тълпата,

Крилата исполински му пречат да върви.