Някога исках да си купя къща. Голяма къща..Една стая и втора и трета и още и още и столове, маси, легла.... Купих си къща в съня си.Огромна. Имаше много етажи и всичките пълни със стаи стаи стаи ,в които имаше толкова много неща, че нямаше място да минеш. И идваха хора, седяха всеки ден по столовете, думи и думи приказвахме, и си отиваха вечер и аз оставах отново сама. Но нищо-какво? Аз имах толкова празни столове,толкова много... На първия стол сядах когато бях весела, вторият-тъжна, със третия приказвах за времето, четвъртия- поглъщах много различна храна, на петия четях книги-безкрайно, които после не помнех-но пък разлиствах страниците и виждах числата под тях как се изменяха-10,20,100,600...-много страници бях изминала-гордост! Така беше- всеки ден...

Още един етаж? Така няма място-Малко е!Още и още столове искам. Не искам да бъде сама.

Мечтаех в столове, столове, столове...дървени,еднакви.празни-много столове исках.

И седнах в мечтите си днес на земята. Тогава видях. За миг само... голям и пълен със шарки килим на земята. Не го бях виждала никога друг път. Преди мислех само за мойте столове. Беше малък квадрат...беше обаче килим за цветята-зелено, жълто, червеното, синьо- дъгата събираше този квадрат. Гледах малкото цветно пространство и само усещах и виждах и чувствах красота и съзнавах, че не бях вече сама-имах приятел. Сега канех хора и показвах им моя малък килим ,но те всички седяха на столовете и нищо не виждаха, хвалеха къщата ми- думи, думи, думи изричаха и после си тръгваха. Аз мълчаливо ги слушах. И чаках. А вечер? Вечер аз лягах на моя малък килим,и приказвах със него,той разказваше цветовете си, а аз му отвръщах с очи и после заспивахме и сънувах звездите.