Дълбок сън.

под клонките забити в тялото

се чуваше шум

наведох се и го погалих

а дървото ми отвърна с тих шепот,

че е живо и трябва да го търся.

не бих искала да спирам да събарям

тежките прегради

пред себе си

от сутрин до кратката вечер-

открити са толкова камъни

душите заместващи

отразяващи излишен живот

по посока на празния поглед

отместващи празните илюзии,

които във книгите четохме

когато в очите си

мамихме-с първата наша целувка

откривам красота, красота

и още и още

и така-безсмислие

сграбчвам със себе си

от толкова хармония,

на която

съм чужда...