Някъде

дупката се разтвори

зъбите се показаха

раждясали

разлагащи се

на прах

някъде

проникнахме в леговищата

и във всяко мида

открадната от някой друг

и затова я нямаше

някъде

захвърлени огнища

черни и раждясали

а някой някога

беше се стоплил

някъде

издраскани кръгове

от нечии нокти

зверове

страхове

и зов

нанякъде

пробивахме дупки в тавана

дърбаехме тунели в пода

а те ни лъжеха за имена си

оси пълнеха въздуха

със страх

готови да забият жилото си

някъде

прекосявахме

отдавна затрупани проходи

боклуци

с парчета разтопен метал

който беше разял костите им

запалихме клечка кибрит

погледнахме лицата си

и се потърсихме

и бяхме изчезнали

само бели цепки

бяха останали

през които охлювите

изливаха остатъците си

и всеки намрази другите

но всеки мълчеше

и продължихме

да търсим

да търсим

да търсим

себе си