спираш

по средата на пътя си

оглеждаш земята

по пода има кърфици

тихо! със стъпките-тихо

забиват се

огъват теб

а по клоните висят дрехите,

които захвърлихме вчера

радостни, замаяни

бяхме

от пяната на водопада

пихме със шепи

синята песен на птиците

танцувахме с длани

а процеждащото се слънце

през всяка капка материя,

беше нагряло очите ни в тъмното

събудихме цветовете от съня им

и боите на прах полепнаха по листата

и цветята отново ухаеха

и цветята отново проходиха

и стъпки по изсъхналите листа

докато свещта гори в краката ни.

мирис.

сладки, лепящи се, засъхващи мисли

шумяха и разбъркваха локвите,

локвите от покой

листата без повей

облаци

безкрайността падна рязко

създаде буря в очите ни

и след нея...

след нея беше само пътят

път през релсите на влака

и припичащи се следобеди

под горещите камъни

лягаш на пътя

и сънуваш

и ровиш земята

и скубеш тревата

въргаляш се

и мравките лазят устните ти

прахоляк

пътят идва

пътят си отива

по горещия асфалт

и чакаш мириса

и чакаш себе си

и чакаш

какво?