Чарлс Буковски

големият огън

аз горя като кактус в пустинята
аз горя като дланите на акробат
аз горя като челюстите на паяк

аз горя от ти и аз

аз горя когато влизам в магазина
горя горя
момичето ми подава рестото и
ми се смее

аз горя сам в леглото си
аз горя с теб

аз горя когато чета книга
за Троцки, Хитлер, Александър Велики
за когото и да е, ходещ жив мъртъв
човек когато и да го е имало едно време
на земята

аз горя когато гледам тревата
аз горя когато гледам птиците по телефонните жици
аз горя когато вдигам слушалката -
направо подскачам когато звънне
аз горя

аз горя когато гледам кадифе
аз горя когато гледам как котката спи

аз съм нещо безпомощно изгарящо
сред други безпомощни изгарящи неща
лежа на лявата страна и гледам надгробните камъни
после лежа на дясната страна и гледам надгробните камъни
те всички
горят

аз горя докато лепя марка върху плик за писмо
аз горя докато увивам боклука във вестник
аз горя с герои и джуджета и бедност и надежда
аз горя от любов и от гняв

аз горя като прилеп увиснал надолу с главата
като пиколото което мрази богатия и се усмихва на бакшиша

аз горя в супермаркета
докато гледам една красива жена
да се навежда за картофена салата

аз горя като ножици изрязващи очите на небето
аз горя като стохиляди беса омесени в сърце
хлипащи през вековете от
безнадеждност

аз горя като гол остър нож в кухненското чекмедже

аз горя като просяк в Индия
просяк в Ню Йорк
просяк в Лос Анджелис...
димът и пламъкът се вдигат
пада пепелта...

аз горя като цирк който отпътува
като шампионът който се предаде паднал на коляно
напълно пламнал
напълно сам
напълно единствен
пепел

аз горя като мръсна вана в пуст хотел
аз горя като хлебарката която размазвам с подметка

аз горя с мъже и жени и животни
измъчвани и нарязвани на тъмни
безлюдни места

аз горя с армиите и контраармиите
аз горя с човека когото мразя най-силно на света

аз горя без надежда

мазнината е в огъня агнето над него
жертвата сякаш е вечна
понасянето сякаш е вечно

слънцето гори...

стъкленият хоризонт е ален
и риданията
и риданията
и ти и аз

слънцето изгаря всичко:

кучетата, облаците, сладоледа

край

краят на стълбата
краят на океана
последният писък

мухата в буркана
изригва пламък
и вътрешността на черепа
се предава най-сетне

димът се
разнася