когато го случиш отива си

и мяташ се ти като риба

загубил водата завинаги

защото небето изсмукало

всяка капка надежда

и прах-прах от звездите

които пилата изпили

със ножа размазваш моментите

смачкваш нарязваш листата

и много пръст ръсиш във мислите

храниш се стисташ със зъби

рушиш или пък обичаш-кое?

да вричаш във нещо морето си

не значи ли вече да вярваш

че то движи се винаги в проливи

от луната създадено цвете

и не може да има целувка

на слънце и облак задълго

та всеки от тях има време

да бъде отново самотен

във своята собствена къща

когато се вижда единствено

през процепа малък на мислите

самото сърце на емоцията

единствена гола сама

без никакви смески които

биха убили вкуса и.

.....................................................

забравяш за всичко и ставаш

пълзиш като змия по реката

мечтаеш за обич и бягаш

и търсиш усещане в камъните

и пясък ядеш със очите си

но някъде виждаш с петната си

вятъра прави усилия

да убие искрата на повика

но чувството вече е почнало

да превива на две самотата ти

да бели люспи по кожата ти,

а дори не поглеждаш нагоре

страхува се всяка тревичка

от следваща бясна вихрушка

когато пред тебе изниква

кожата бяла и чиста

мляко от дишаща песен

човешко месо те привлича

не можеш да спреш да обичаш

и ритъма бавно понася

нанякъде твоето чувство

движение сякаш в мъглите

до тебе достига на кръгове

броиш и издирваш сърцето

дето бясно се клати в ушите ти

желаеш със огън да бълваш

с опашката нежно да галиш

трепериш-импулсът огъва се в тебе

тишината ти пее болезнено

и знаеш това -неизбежно е

тръгваш-с безжалостна обич

по бялата кожа пристъпваш

обвиваш страстта със ухание

прегръщаш силно от щастие

а твоето цвете се дърпа

иска да бяга от чувството

не бива, не може, не трябва

аз трябва да дишам резките ти

да те милвам със змийските люспи

сама да пълзя по пръстта-НЕ

не и отново-не самотата

обвивам и сграбчвам по силно

своята страст ще докажа

със мен ще останеш завинаги

подтикван от вътрешен демон

сграбчвам мойта любима

и впивам във нея аз устни

змийски езикът ми гали

унасям се в танц от любов

все по силно и страстно целувам

змийска целувка от кръв

прекрасен миг на красивото

ще докажа, ще докажа аз чувството

да притежавам прекрасната кожа

белота появява се бавно

и импулсите спират да дърпат

тялото пада във камъните

тялото пада безжизнено

и мога по теб да пълзя

и със люспи мъха да ти галя

но ти си безжизнено, мъртво

грозна мърша- величие минало

не мога да чувствам емоция

убих те и веч ненавиждам те.

поглеждам за миг към реката

жива, звънлива ми шепне

изтръгвам със вик любовта

която изпитвах към тебе

и тръгвам отново на път

да търся аз чувството другаде.