Дълго въже
конопена сила
с зъби изтисквам
пръстите вкопчвам
нанизвам маниста
топчета плъзгат се
мудно със скорост
по кожата дращят
убиват с прегръдка
създават загадка
приказват
и носят във формата гладка
Елексир
добър или лош?
не разбирам
чакам отговор
в миналото...
...............................................
нанизвах първо
оранжева песен
смесена с дъх на дете
ще следва червеното
Роза- цитати
наизуст автомати повтарят
и аз ще повтарям ДОБРЕ:
червено, червено, червено...
червено, червено, червено...
любов-всички устни изгарят,
а вените скоростно парят.
бодлите изсмукват червеното.
..................................................
цветът се лющи несигурен
Червеното става ЧЕРНО.
вече е истинска фигура
не може да има романтика
без черно, което е блъскала
в коридори главата на влюбения
и без сивите зимни пътеки,
през които е носил краката си
и е плакал в ухото на утрото.
и крещял за спасение
с молитва към глухите.
............................................................
гердан-но със черни маниста
искам жълто-вече е късно
оранжево-липсва във гамата.
някакво езеро мътно.
има само нощ...
нощ на черна романтика.
.............................................................
черната мантия махам я-
студ преминава по голото тяло
цветовете изтривам със гума
оставям единствено бяло
бяла маниста- на моята шия
и всеки къс сняг да живее,
че всички следи на дъгата
събират се в бледия лъч-
Светлината.
............................................
имам гердан
бял, седефен, ефирен
като топлийка върху кожа
като усмивка в дъжд
имам гердан-бял и седефен
.................................................
мечтата се сбъдва
нека бъда красива.
наниз маниста
бавно поставям
това е ритуал
красив и бял
накит на бледата шия
мечтата се сбъдва
щастлива съм.
студ премина по голото тяло...
....................................................
имам гердан.
завързвам го
и стягам.
и стягам
стягам, стягам, стягам, стягам...
прекрасна и бледа оставам
и бяла, бяла, бяла
като кристал.
.............................................................
имам гердан на шията
усмихвам се на утрото.
бяла-като светлината.
No comments:
Post a Comment