Не искам да дращя със нокти тапетите

когато изпадам във сладка болезненост

не чувам когато крещят във лицето ми

сякаш изчезвам за миг-Безполезната.

тичам по мрака и пия от сенките

затварям очи и се питам за истини

пясъчен компас отмерва надеждите

и после отново сънуваме призраци

докосвам очите ти в тъмното плачейки

ръцете приказват, откриват се ,галят се

ние мълчиме във себе си вкопчени,

а те просто обичат се вплетени

и пак се унасям и бягам, укривам се

поглъщам пространство

изяждам енергия,

отново съм гладна изчезвам и смея се

на безсмислия-просто елегия

просто апатия

просто прозорец-небе без звезди

просто очи, които не виждат

светлини сред безбройните много реки

вливат се в нас и после се скриват

някъде долу отблясъци

някъде крясъци

смях-страшен безумен

крием се

дращим по себе си

бягаме

спасени сме!

изчезваме

давим се...

треперя-стопли ме.стопли ме.

не казвай напразните думи

дори да е късно

дори да е свършило.

недей да рушиш мълчанието

с лъжи, с лъжи, с безсмислени думи.

скитам се и търся пътя

блуждая сред коридори от сенки

да се стопля

да разтопя катинари

теб да докосна

под всичкия грим и превземки.

измръзнала.

болна.

трепереща.

мечтая закрила

мечтая кожа

мечтая в ръце

стените докосвам и стълбите чакам

да се срутят

за да срещна някой ден

едно лице...

сграбчвам тялото ти

в своето

прегръдка-кратка

силна

истинска

затова изминах пътя дотук

и ще обиколя кръга отново,

само за да те стрещна пак

някога

и да усетя малкото живо във себе си.

чувството...