с крясък съдираш конците,
които си забола в пелерината
и миг унес може
да извика мъглата
и тогава да загубим болката
от стъпките по листата
само молците по ламарината
могат да разкъсат със зъби
залепените с тиксо усмивки
нарисувай си поредната кръпка
и я слепи като ваденка
сбръчкано, прозрачно палто
без копчета
ме изпотява
когато нося
тежестта на раните му
и знам
стрелките сочат
следваща раждясала улица
нека ги последваме
с шепота си