Спирам момента

увивам с въже

стискам го

правя снимки с очите си,

а после ги мачкам

смея се нервно

над пърчетата спукан балон

и се блъскам в тавана си

чупя лампите на дома си,

а светлината се разнася на късове

и полепва по стъклата

оглеждам се в чашите вино,

и рисувам с червилата си,

дупките по стените

пълнят се с черупки от миди

дупките в огледалото

оцветяват се в сиво

дупките в чиниите

се залепят с парчета дрехи

закърпваме с иглите си

отново и отново и отново

конците се късат

усните треперят от шевовете

и вкусват кръвта си

вкус на обреченост

..................................................

докога ще закърпваме дупките