Откраднаха ми го

влязоха в моя кръг

като мравки

полазиха листата

пропълзяха под бодлите ми

от корените ми увиха стълби

изсмукваха соковете ми

и аз замръзнах-беззащитна

трепкаща от вятъра

с засъхващи по мене цветове

а те катереха стеблото ми

увиваха ме с жилави езици

и хищни шепнеха в ушите ми-

"слаба си"

дълбоко във пръстта

аз заравях листата

под тяхната тежест

а те се смееха хищно

и късаха цветовете ми

празен обръч остана кръга ми

празна стая под земята

натъпкана в тунели на къртици

виех като вълк,

когато видя луната

тогава се сещах -

Какво ми откраднаха

Някога.