затворените клепачи

винаги крият видения

дълбоко заровени власинки

в тъмните ти очни кухини

само нишка на бледа усмивка

тънка като следа от молив

ситна и протрита от подметките

на пъплещите в ухото спомени,

от които мелодията нахлува

във всяка пора

като иглено връхче,

за да прокара сока си

без никой да я види

и оцветена в невидимостта ти

обградена от листа на изгубената книга

с разпокъсъни страници

с дупки между буквите

парчета хартия-лабиринт

длан с прекъсващи се линии,

към пещери от усещания

ти го знаеш

но не можеш да провреш

дори пръстите

през огледалото

където лъщят представите ти

бели и подредени-

те се лющят,

за да открият под себе си

преливащи се сенки

сливащи цвета си в точка

незабележима в края на листа,

път към другата страна,

дупчица в стъклото

пробита с върха на езика ми

всички вкусове в шепа място:

с вкусна мелодия

различна за всеки ред

и химикалката- с нейния сок

капещ от всяка буква

и вкус на очи,

разтворени-

отразяват всички бои по стените

всичко.

можеш да уловиш с остър връх

за всяка точка по една игла

да забием дълбоко

да търсим него

то е някъде в края на листа

но чети от Началото